Д-р Мариела Даскалова е лекар с 25 годишна преподавателска практика към Катедра „Анатомия, хистология и ембриология“ на Медицински Университет-Пловдив и има същата специалност. Съ-учредител и медицински консултант на Сдружение „Зачатие“ – пациентска организация в защита на хората с репродуктивни проблеми. Консултант по мъжки фертилитет към Университетска Болница „Селена“ и лекар в Център по репродуктивно здраве “Д-р Васил Даскалов” в гр. Пловдив.
__
В областта на репродуктивното здраве българската медицинска доктрина не престава да ме изумява с две неща – с погрешните тези, които създава и с мрачната решителност, с която ги защитава. В стремежа си да съм полезна с информация за по-широк кръг хора, реших да опиша няколко мита, с които от години се срещам в ежедневната си работа с пациентите. Приемете моя сарказъм като горчив опит да прикрия болката си от неразбирането на проблема.
Мит № 1
Диагнозата от спермограмата ми е …
Мда, обаче не е диагноза, а заключение. Диагнозата по принцип е с код по МКБ (Международна класификация на болестите) N46 Безплодие при мъжа. Спермограмата е лабораторно изследване с някакво заключение – напр. олигозооспермия, астенозооспермия, тератозооспермия и т.н. Латинските термини описват отклоненията в спермалните параметри. Обърнете внимание, че на всички останали лабораторни изследвания пише: „Това не е диагноза, а само основание за такава, обръщайте се към лекар…“ Диагнозата безплодие, както и при всяко друго заболяване, се поставя чрез последователни стъпки, които при мъжа включват първоначално две основни и неделими стъпки – спермограма (спермален анализ, който включва главно обем на еякулата, брой, подвижност и морфология на сперматозоидите, а също така и някои допълнителни показатели) и оценка на репродуктивната история (разговор с лекар за продължителността на безплодието, здравословното състояние, рисковите фактори, направените изследвания и проведено лечение и т.н.). Ако параметрите на спермограмата са извън норма или ако от репродуктивната история нещо не е наред, се преминава към следващите стъпки за пълна оценка на фертилните способности на мъжа. Просто е.
Мит № 2
Разчитане на спермограма
Това е уникално, наистина! Не знам кой светъл ум го е измислил и каква е била първоначалната идея, може би да се прескочи лекарския труд, който е скъпо платен или да се насочват повече хора към асистирана репродукция, или просто нещо се е объркало генерално и в зародиш. Но няма такова животно! Това не е древен текст с йероглифи, та да се разчита. Спермограмата е лабораторно изследване, което помага на лекаря да постави диагноза, заедно с другите клинични и параклинични данни. Това е. Всичко останало е някакво извратено заобикаляне на правилата за добра практика в медицината.
Мит № 3
Спермограма в лаборатория
Всеки път виждам изумлението в очите на пациентите, когато им казвам, че спермограмите им (понякога доста на брой и в течение на години), направени в клинични лаборатории, са незаконни и аз като уважаващ себе си специалист няма да ги коментирам. Нищо, че са евтини и се правят масово. Това е битка, която водя вече над 15 години и няма да спечеля. Държавата, по неясни (или съвсем ясни и непочтени) за мен причини, си затваря очите пред това нарушение на медицинските стандарти, които същата държава е създала и според които клиничните лаборатории нямат право да правят спермограми. Защо ли – ами попитайте държавата, моля.
Мит № 4
Спермограмата ми е лоша, значи не мога да имам деца
Спермограмата не е изследване, което да каже можете или не можете да имате деца. Възможно е тя да е с отлични параметри и пак да имате репродуктивни затруднения (например еректилна дисфункция) и обратно, дори при нарушени параметри на спермалния анализ да имате деца. Спермограмата е отражение на моментното състояние на сперматогенезата и може да варира в голям диапазон. Спермограмата е само едно блокче от сложния пъзел на безплодието, който се подрежда след алгоритъм от изследвания и консултации. Дори в случаите на липсващи сперматозоиди (азооспермия) при една доста голяма част от пациентите можем да помогнем. Затова не правете изводи на базата на една единствена спермограма.
Мит № 5
Биологът, който направи спермограмата, ме посъветва …
Чудесно, добре е да си помагаме и да се съветваме едни други за разни неща. Но когато става въпрос за медицина, нещата стоят малко по-различно. Всеки специалист в мултидисциплинарния екип, който работи по диагностиката и лечението на стерилитета, има своята квалификация, ниво на компетентност и ограничения на правомощията. Само лекар има знанията и правото да ви дава съвети, да коментира заболяванията, да назначава лечение, да следи резултатите от терапията и т.н. Другото е в сферата на „една жена каза“ – забавно, но безполезно, а често пъти и вредно. За пациента, не за друг.
Мит № 6
Как се лекува лоша спермограма?
Това е все едно да ме питате как се лекува болка в корема. Ами лекува се според причината за болката – може да е язва, колит, гастрит, апендицит, инфаркт, камъни в жлъчката, бъбречна колика, запек, отравяне, херния, хепатит и още милион причини. И при спермограмата така – лекува се причината, която е довела до лошите спермални показатели. Причините и тук също са много на брой – в това число вредни фактори от страна на професията и начина на живот, диетични грешки, хормонални нарушения, инфекции, метаболитни проблеми, травми, вродени дефекти на половата система, излагане на гонадотоксини, неправилно лечение и т.н. И тук е мястото на лекаря – да уточни причините и да предложи поведение.
Мит № 7
Безплодието се лекува с ин витро
Може, но само в 5-10%. Останалите се лекуват по друг начин, различен от ин витро. Как – както и при всички останали заболявания, според причината. Затова трябва да я търсим, дори това да отнема време, пари, нерви и да не е най-приятното нещо на света. И да, зная, че мъжете не обичат да ходят по доктори (то пък кой ли обича!). Не е ли време да зарежем стереотипите? Да излезем от матрицата? Да разчупим стандарта? Да променим правилата на играта? Разбирате какво искам да кажа.
Мит № 8
Мъжкият стерилитет е нелечим
На Марс може би. Обаче на Земята е лечим в огромния си процент. Стига да има кой да се занимава с това. Носи се слух, че някъде имало някакви странни специалисти, наречени андролози, които са учили през девет земи в десета и се занимавали с лечението на мъжете, като прилагали някакви древни практики. И, вярвате или не, постигали успехи. Но това са само легенди.
Мит № 9
С лечението се губи време, по-добре е да направите ин витро
Този съвет, маскиран под благовидна загриженост, обичайно изразява неразбиране на същността на безплодието при мъжа и методите за неговото лечението. Не искам да мисля, че е умишлено и користно изкривяване на реалността. Този съвет би бил адекватен само ако успеваемостта при ин витро процедурата е 100%. Уви, в реалността това далеч не е така. От 100 двойки, на които ще приложим ин витро оплождане, само 25 ще имат бебе. А и дори ин витро оплождането да е единствен шанс за вас, това пак не отменя факта, че в лабораторни условия ембриологът избира от вашите сперматозоиди. И колкото по-качествени са те, толкова по-голям избор ще има и с това ще се повишат шансовете ви за успех. Затова и лечението има смисъл дори когато вървите по пътя на асистираната репродукция.
Мит № 10
Навсякъде е така
Иииии… това не означава, че е правилно. И аз всеки ден виждам коли, които нарушават закона – движат се с превишена скорост, минават на червено, влизат в насрещното, престрояват се неправилно, паркират на неразрешени места и т.н. Въпреки това масовото неспазване на закона не създава правила. Същото е и със спермограмите, с лечението, с безумните съвети към мъжете, с губенето на време, с липсата на специалисти и т.н. Да, почти навсякъде в България е така. Обаче в добрите здравни системи в други, по-развити от нас, страни не е така. А ние трябва да се стремим към по-добро здравеопазване. Ако не за нас, то поне за нашите д
